Ето защо можете да живеете в Хирошима и Нагасаки, но не и в Чернобил
Три от най-апокалиптични ядрени събития на 20-ти век се случили в три града. Два от тях са в Япония и един в Украйна.
Цената, която хората заплащат е висока. През идващите години доста от оживелите оповестяват за случаи на левкемия, както и други типове рак. Сред бременните дами, изложени на гърмежите, имало доста по-високи равнища на спонтанни аборти и детска смъртност. Децата, които са оживели след раждането, били по-склонни да имат увреждания в развиването, интелектуални увреждания, занимателен напредък и нараснал риск от развиване на рак.
There is a very short answer to do with radiation levels, but that’s less fun than diving into the details.
— IFLScience (@IFLScience)
Вероятно всички сме осведомени с историята около тези събития, само че това, което не е толкоз ясно, е за какво хората могат да живеят и процъфтяват в Хирошима и Нагасаки, само че не и в Чернобил.
Какво се случило?
В началото на август 1945 година, в края на Втората международна война, Съединените щати взривили две нуклеарни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, с разлика от три дни. Общо въздушното нахлуване довело до сред 129 000 и 226 000 смъртни случая, като множеството жертви били цивилни. Дори тези, които отишли с цел да оказват помощ на потърпевшите след детонациите, бързо били облъчени от радиацията.
Back in the day the United States dropped two nuclear bombs on the Chinese in modern times that explains why the weaponize fentanyl there's pictures of Hiroshima and Nagasaki after the bombing
— ok (@ok0525563778327)
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са образци за потребление на нуклеарни оръжия против вражеско население. За разлика от тях обаче, Чернобилската злополука е повреда, станала в нощта на 26 април 1986 година, когато повреден реактор избухва, освобождавайки радиация в атмосферата. Силата на детонацията изпратила нечиста материя над огромни елементи от територията на Съветския съюз (съвременните страни Беларус, Украйна и Русия). По време на детонацията починали двама души, а в границите на една седмица същата орис сполетяла към 28 други. 600 000 чиновници, взели участие в интервенциите по разчистване (наречени „ ликвидатори “) също били изложени на рискови равнища на радиация.
Съветското държавно управление прикривало случая за известно време и заради неналичието на подробни данни за случая е мъчно да се откри какъв брой смъртни случая в действителност е предизвикал. Организация на обединените нации пресмята, че 50 души са починали като директен резултат от бедствието, само че през 2005 година излязло изследване, съгласно което 4000 души може да умрат поради дълготрайните резултати от излагането на радиация.
This is an aerial photo of Chernobyl taken on April 29, 1986
That’s 3 days after the “largest nuclear disaster in human history ”
Do you see the problem here?
— Ted Theodore Logan (@TedLogan1010)
Така че случаите са три, само че се разделят на два типа - имаме две огромни детонации, които довели до доста жертви за относително къс интервал от време, и по-малка детонация, която довела до по-малко директни смъртни случаи, само че доста по-голямо влияние върху околната среда.
Експлозии и делящи се материали
Основната разлика сред тези случаи е естеството на самите бедствия – по какъв начин нуклеарната детонация се разграничава от детонацията на нуклеарен реактор. Бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, са детонирани доста над равнището на земята. Това нараснало оптимално мощността на детонациите, причинявайки по-големи незабавни вреди, само че също по този начин понижило равнищата на радиация.
" The Trolley Problem and the Dropping of Atomic Bombs "
In this paper, the ethical and spiritual aspects of the trolley problem are discussed in connection with the dropping of atomic bombs on Hiroshima and Nagasaki.
— Masahiro Morioka (@masa_morioka)
Експлозията в Чернобил била доста по-малка и се случила на равнището на земята, поради което изхвърлила над 400 пъти повече радиоактивен материал в атмосферата, като оставила и огромни части от нуклеарни боклуци (части от реактора, нечисти с радиация) в региона.
След това има количество делящ се материал. Повечето нуклеарни оръжия и нуклеарни реактори работят с обогатен уран, съдържащ високи концентрации на изотопа уран-235 (U-235). Той образува горивото за реакторите и е нещото, което кара една бомба да се взриви. Това се реализира посредством разделяне, при което неутроните се употребяват за делене на U-235 атоми, което освобождава огромни количества сила. Когато атом U-235 се раздели, той освобождава и повече неутрони. След това тези неутрони разделят повече U-235 атоми, освобождавайки повече сила и по този начин нататък, образувайки нуклеарна верижна реакция.
There are reports of Russian plans to BLOW UP a nuclear power plant bigger than Chernobyl.
(via )
— DramaAlert (@DramaAlert)
При нуклеарното оръжие задачата е да се усили оптимално количеството освободена сила посредством изразходване на допустимо най-вече уран, допустимо най-бързо. Тази реакция не изисква толкоз доста уран, с цел да се реализира забележителна детонация – 1 кг U-235 може да освободи сила, еквивалентна на към 17 килотона. „ Малкото момче “, бомбата хвърлена над Хирошима, съдържала 64 кг уран.
За разлика от това, нуклеарният реактор употребява контролни пръти за попиване на спомагателни неутрони, тъй че верижната реакция на разделяне да може да се поддържа при по-нисък интензитет и за доста по-дълго време. Затова един реактор ще изисква доста по-големи количества обогатен уран, с цел да го зарежда - Чернобил съдържал към 180 тона гориво.
Ядрените реактори също генерират високи равнища на странични нуклеарни артикули, които са извънредно радиоактивни. Тези нуклеарни боклуци нормално се класифицират като нискоактивни (LLW), средноактивни (ILW) или високоактивни (HLW) според от наличието им. Въпреки че в тях има разнообразни радиоактивни субстанции, най-вредни са цезий, йод и графит (който се употребявал като модератор в някои нуклеарни реактори като Чернобил).
Footage of an Mi-8 helicopter crashing over the core of the Chernobyl nuclear reactor in October, 1986.
— The Spectator Index (@spectatorindex)
Обикновено, когато нуклеарното гориво се изразходва – към този момент не генерира сила – то се заменя и съхранява в реактора, до момента в който може да бъде безвредно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна приложимост. В случая с Чернобил обаче детонацията изпуснала този материал в атмосферата и околната среда. Тези странични артикули имат дълъг полуживот, което значи, че остават нездравословни за хората доста по-дълго.
Именно тези фактори оставят Чернобил към момента негостоприемно място.
Цената, която хората заплащат е висока. През идващите години доста от оживелите оповестяват за случаи на левкемия, както и други типове рак. Сред бременните дами, изложени на гърмежите, имало доста по-високи равнища на спонтанни аборти и детска смъртност. Децата, които са оживели след раждането, били по-склонни да имат увреждания в развиването, интелектуални увреждания, занимателен напредък и нараснал риск от развиване на рак.
There is a very short answer to do with radiation levels, but that’s less fun than diving into the details.
— IFLScience (@IFLScience)
Вероятно всички сме осведомени с историята около тези събития, само че това, което не е толкоз ясно, е за какво хората могат да живеят и процъфтяват в Хирошима и Нагасаки, само че не и в Чернобил.
Какво се случило?
В началото на август 1945 година, в края на Втората международна война, Съединените щати взривили две нуклеарни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, с разлика от три дни. Общо въздушното нахлуване довело до сред 129 000 и 226 000 смъртни случая, като множеството жертви били цивилни. Дори тези, които отишли с цел да оказват помощ на потърпевшите след детонациите, бързо били облъчени от радиацията.
Back in the day the United States dropped two nuclear bombs on the Chinese in modern times that explains why the weaponize fentanyl there's pictures of Hiroshima and Nagasaki after the bombing
— ok (@ok0525563778327)
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са образци за потребление на нуклеарни оръжия против вражеско население. За разлика от тях обаче, Чернобилската злополука е повреда, станала в нощта на 26 април 1986 година, когато повреден реактор избухва, освобождавайки радиация в атмосферата. Силата на детонацията изпратила нечиста материя над огромни елементи от територията на Съветския съюз (съвременните страни Беларус, Украйна и Русия). По време на детонацията починали двама души, а в границите на една седмица същата орис сполетяла към 28 други. 600 000 чиновници, взели участие в интервенциите по разчистване (наречени „ ликвидатори “) също били изложени на рискови равнища на радиация.
Съветското държавно управление прикривало случая за известно време и заради неналичието на подробни данни за случая е мъчно да се откри какъв брой смъртни случая в действителност е предизвикал. Организация на обединените нации пресмята, че 50 души са починали като директен резултат от бедствието, само че през 2005 година излязло изследване, съгласно което 4000 души може да умрат поради дълготрайните резултати от излагането на радиация.
This is an aerial photo of Chernobyl taken on April 29, 1986
That’s 3 days after the “largest nuclear disaster in human history ”
Do you see the problem here?
— Ted Theodore Logan (@TedLogan1010)
Така че случаите са три, само че се разделят на два типа - имаме две огромни детонации, които довели до доста жертви за относително къс интервал от време, и по-малка детонация, която довела до по-малко директни смъртни случаи, само че доста по-голямо влияние върху околната среда.
Експлозии и делящи се материали
Основната разлика сред тези случаи е естеството на самите бедствия – по какъв начин нуклеарната детонация се разграничава от детонацията на нуклеарен реактор. Бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, са детонирани доста над равнището на земята. Това нараснало оптимално мощността на детонациите, причинявайки по-големи незабавни вреди, само че също по този начин понижило равнищата на радиация.
" The Trolley Problem and the Dropping of Atomic Bombs "
In this paper, the ethical and spiritual aspects of the trolley problem are discussed in connection with the dropping of atomic bombs on Hiroshima and Nagasaki.
— Masahiro Morioka (@masa_morioka)
Експлозията в Чернобил била доста по-малка и се случила на равнището на земята, поради което изхвърлила над 400 пъти повече радиоактивен материал в атмосферата, като оставила и огромни части от нуклеарни боклуци (части от реактора, нечисти с радиация) в региона.
След това има количество делящ се материал. Повечето нуклеарни оръжия и нуклеарни реактори работят с обогатен уран, съдържащ високи концентрации на изотопа уран-235 (U-235). Той образува горивото за реакторите и е нещото, което кара една бомба да се взриви. Това се реализира посредством разделяне, при което неутроните се употребяват за делене на U-235 атоми, което освобождава огромни количества сила. Когато атом U-235 се раздели, той освобождава и повече неутрони. След това тези неутрони разделят повече U-235 атоми, освобождавайки повече сила и по този начин нататък, образувайки нуклеарна верижна реакция.
There are reports of Russian plans to BLOW UP a nuclear power plant bigger than Chernobyl.
(via )
— DramaAlert (@DramaAlert)
При нуклеарното оръжие задачата е да се усили оптимално количеството освободена сила посредством изразходване на допустимо най-вече уран, допустимо най-бързо. Тази реакция не изисква толкоз доста уран, с цел да се реализира забележителна детонация – 1 кг U-235 може да освободи сила, еквивалентна на към 17 килотона. „ Малкото момче “, бомбата хвърлена над Хирошима, съдържала 64 кг уран.
За разлика от това, нуклеарният реактор употребява контролни пръти за попиване на спомагателни неутрони, тъй че верижната реакция на разделяне да може да се поддържа при по-нисък интензитет и за доста по-дълго време. Затова един реактор ще изисква доста по-големи количества обогатен уран, с цел да го зарежда - Чернобил съдържал към 180 тона гориво.
Ядрените реактори също генерират високи равнища на странични нуклеарни артикули, които са извънредно радиоактивни. Тези нуклеарни боклуци нормално се класифицират като нискоактивни (LLW), средноактивни (ILW) или високоактивни (HLW) според от наличието им. Въпреки че в тях има разнообразни радиоактивни субстанции, най-вредни са цезий, йод и графит (който се употребявал като модератор в някои нуклеарни реактори като Чернобил).
Footage of an Mi-8 helicopter crashing over the core of the Chernobyl nuclear reactor in October, 1986.
— The Spectator Index (@spectatorindex)
Обикновено, когато нуклеарното гориво се изразходва – към този момент не генерира сила – то се заменя и съхранява в реактора, до момента в който може да бъде безвредно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна приложимост. В случая с Чернобил обаче детонацията изпуснала този материал в атмосферата и околната среда. Тези странични артикули имат дълъг полуживот, което значи, че остават нездравословни за хората доста по-дълго.
Именно тези фактори оставят Чернобил към момента негостоприемно място.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ